Как за миг извън сърцето си не ме остави
Тази вечер съм изгубила съня си
и тихичко ще се промъкна в твоя!
Ще вляза крадешком в ума ти,
из спомените скрити бързичко ще се разходя...
Наоколо блещукат малки капчици любов,
хаотично пръснати по пътя...
Тънки нотички на безнадежден зов
се носят във въздуха, пропит със мъка!
Оставена намирам своя снимка там,
с годините е леко избеляла...
Случайно може би си я забравил, знам,
или пък е просто зрителна измама...
И слизам бавно, надолу към сърцето,
чукам тихичко преди да вляза...
Озовавам се на мястото, което
преди време така щастливо обитавах...
А всичко си е както го оставих,
че даже и сълзите си запазил!
По дяволите, как за миг не те забравих!
Как за миг извън сърцето си не ме остави!...
© Десислава Танева All rights reserved.
