Пенлива. Свойствена. И страстна.
Трепетно към теб летя.
Ръцете ми те милват и привличат.
Безкрайна съм... Когато в мен си ти.
Кипя, омайно като вино
и имам светъл път... Към теб.
В злато попиляла свойта мисъл,
разбивам се на пръски в твоя бряг.
Полъхът на вятър. Благослов.
И Слънце между две небета.
С чист копнеж сливаме души...
Както брегът с морето.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
Красиво е това сливане, не спирайте!
Поздрав за стиха!