15 nov 2008, 13:05

Както щеше той...

946 0 5
Престорено няма,
диамантено скъпа...
отивам си с дъжда,
идвам пак с дъгата,
а ти все чакаш,
несклонимо уверен...

Докосни ме, както не би го направил той...
Говори ми, както не би се осмелил той...
Вземи ме, както щеше той...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесва ми стила ти на писане поздрави
  • Поздрави за хубавото стихче
  • е вярно е .не винаги .. но понякога е Слънчева усмивка от мен
  • Май си права...=)Но не винаги е толкова лесно за съжаление...=)
  • Цялата си дъга ! Поздрав за стиха!! ( понякога този който отминаваш е Той дай му шанс да бъде

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...