15 нояб. 2008 г., 13:05

Както щеше той...

947 0 5
Престорено няма,
диамантено скъпа...
отивам си с дъжда,
идвам пак с дъгата,
а ти все чакаш,
несклонимо уверен...

Докосни ме, както не би го направил той...
Говори ми, както не би се осмелил той...
Вземи ме, както щеше той...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми стила ти на писане поздрави
  • Поздрави за хубавото стихче
  • е вярно е .не винаги .. но понякога е Слънчева усмивка от мен
  • Май си права...=)Но не винаги е толкова лесно за съжаление...=)
  • Цялата си дъга ! Поздрав за стиха!! ( понякога този който отминаваш е Той дай му шанс да бъде

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...