15 нояб. 2008 г., 13:05

Както щеше той...

945 0 5
Престорено няма,
диамантено скъпа...
отивам си с дъжда,
идвам пак с дъгата,
а ти все чакаш,
несклонимо уверен...

Докосни ме, както не би го направил той...
Говори ми, както не би се осмелил той...
Вземи ме, както щеше той...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесва ми стила ти на писане поздрави
  • Поздрави за хубавото стихче
  • е вярно е .не винаги .. но понякога е Слънчева усмивка от мен
  • Май си права...=)Но не винаги е толкова лесно за съжаление...=)
  • Цялата си дъга ! Поздрав за стиха!! ( понякога този който отминаваш е Той дай му шанс да бъде

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...