1 nov 2008, 17:49

Каква е тази любов...

  Poesía
1.6K 0 4

Сега, когато отдавна всичко свърши,

се връщам в спомените за теб и любовта.

Припомням си за начина, по който ме гледаше

и мисля, че ти беше единственият, който ме обичаше!

 

Мисля си за моментите с теб прекарани,

от мен спомняни, а от теб забравени.

Спомням си за болката, която ти причиних,

ти даваше ми щастие, а аз те нараних...

 

И все пак аз отново съм щастлива,

и този път историята не е фалшива,

друг появи се и животът ми промени,

и нови щастливи моменти ми подари.

 

Но някак си ти още си някъде в мен,

и сякаш за тебе продължава всеки ден,

но реалността е прекалено жестока

и остава в сърцето рана дълбока!

 

Не мога от теб да очаквам любов,

животът с предателите е прекалено суров,

надявам се единствено, макар и за миг, отново да те прегърна,

да почувствам топлината ти и да ти отвърна...

"Обичам те!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елен Ривес Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...