1 nov 2008, 17:49

Каква е тази любов...

  Poesía
1.6K 0 4

Сега, когато отдавна всичко свърши,

се връщам в спомените за теб и любовта.

Припомням си за начина, по който ме гледаше

и мисля, че ти беше единственият, който ме обичаше!

 

Мисля си за моментите с теб прекарани,

от мен спомняни, а от теб забравени.

Спомням си за болката, която ти причиних,

ти даваше ми щастие, а аз те нараних...

 

И все пак аз отново съм щастлива,

и този път историята не е фалшива,

друг появи се и животът ми промени,

и нови щастливи моменти ми подари.

 

Но някак си ти още си някъде в мен,

и сякаш за тебе продължава всеки ден,

но реалността е прекалено жестока

и остава в сърцето рана дълбока!

 

Не мога от теб да очаквам любов,

животът с предателите е прекалено суров,

надявам се единствено, макар и за миг, отново да те прегърна,

да почувствам топлината ти и да ти отвърна...

"Обичам те!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елен Ривес Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...