Какво да направя – пораствам

radost92love
28 163

8 may 2011, 22:19

Poesía

1241 0 2

Какво да направя – пораствам.

Оптимистка бях – реалистка станах.

Не вярвам да има мечта изживяна.

Животът обърква и наранява.

Няма идеал неопетнен,

както и съвършен човек.

Няма усмивка задържана,

но всеки каприз – задоволен.

Вярата ми е слаба,

както и всяка “красива” дама.

Ценностите ни се смениха,

а хората уж се промениха.

Бебета се продават

като топъл хляб,

а ни свързва само чат.

Пропастите не се преодоляват,

а нас ни забравят.

Лъжем себе си по–добре,

отколкото си признаваме.

Рядко се прегръщаме

и трудно се обичаме.

Слабости ли показваме

или наистина не се понасяме,

мразим ли се?

Какво да направя – пораснах.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ена (Елена Гоцева)

2011-06-09T09:30:32+03:00

Да, стихът е хубав, хареса ми с искреността си и откровението.
И толкова истина има в него!!!
Не се отчайвай, това е само първата крачка по пътя на порастването
Имаш дълъг път и се надявам на още стихове!
Поздрави и прегръдка от сърце!
Много близък до мен стих...
slan4ogled (Радослава Антонова)

2011-06-09T08:32:26+03:00

Толкова млада, а толкова мъдра, поздрав!