Какво да направя – пораствам
Какво да направя – пораствам
Какво да направя – пораствам.
Оптимистка бях – реалистка станах.
Не вярвам да има мечта изживяна.
Животът обърква и наранява.
Няма идеал неопетнен,
както и съвършен човек.
Няма усмивка задържана,
но всеки каприз – задоволен.
Вярата ми е слаба,
както и всяка “красива” дама.
Ценностите ни се смениха,
а хората уж се промениха.
Бебета се продават
като топъл хляб,
а ни свързва само чат.
Пропастите не се преодоляват,
а нас ни забравят.
Лъжем себе си по–добре,
отколкото си признаваме.
Рядко се прегръщаме
и трудно се обичаме.
Слабости ли показваме
или наистина не се понасяме,
мразим ли се?
Какво да направя – пораснах.
