4 jun 2014, 21:43

Какво е да си на 60

  Poesía » Otra
1.1K 0 6

Разбрах какво е да си на 60!

Пътувах дълго и дочаках

ония бръчки по доброто ми лице

които неизбежно идват. Но не плаках.

 

Разбрах, че свършва всеки хубав ден

и розите с тъга увяхват.

И полетът на птиците в това небе

обречен е - в края си крилата не размахват.

 

Разбрах, че младостта е луд капан,

забил на кукичката грешки, страсти

и присмехулно иска да те вкара

във най-непроходимите, бодливи храсти.

 

И иде ти да стишнеш гушата на тоя свят

вярата във истината ти пречупил.

Но още вярвам... Сто пъти умрях...

а вярата ми никой не успя да купи!

 

И в нощите сега се питам - как живях!

Мечтите сбъднах ли и оцелях ли с чест.

В колко битки рани близах и горях

и платих ли цената на моето днес.

 

На 60 - пътя още не свършва...

Колко ли мъки и болки ще има?

Трябва романа докрай да завърша!

Дори да остава най-трудната зима!

 

Руми

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
  • Руми,вие жените имате девет живота като котките, така че готви се за още толкова години път. Поздрав!
  • Благодаря Ви момичета!От сърце Ви пожелавам да стигнете и задминете моите 60, и живота Ви е да е прекрасна песен!
  • Харесах,много истинско и обнадеждаващо!
  • Поздравления за хубавите СЛЕД 60, които предстоят!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...