Какво е да си на 60
Разбрах какво е да си на 60!
Пътувах дълго и дочаках
ония бръчки по доброто ми лице
които неизбежно идват. Но не плаках.
Разбрах, че свършва всеки хубав ден
и розите с тъга увяхват.
И полетът на птиците в това небе
обречен е - в края си крилата не размахват.
Разбрах, че младостта е луд капан,
забил на кукичката грешки, страсти
и присмехулно иска да те вкара
във най-непроходимите, бодливи храсти.
И иде ти да стишнеш гушата на тоя свят
вярата във истината ти пречупил.
Но още вярвам... Сто пъти умрях...
а вярата ми никой не успя да купи!
И в нощите сега се питам - как живях!
Мечтите сбъднах ли и оцелях ли с чест.
В колко битки рани близах и горях
и платих ли цената на моето днес.
На 60 - пътя още не свършва...
Колко ли мъки и болки ще има?
Трябва романа докрай да завърша!
Дори да остава най-трудната зима!
Руми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
