28 ene 2005, 14:45

Какво е любовта?

  Poesía
1.6K 0 0
Какво е любовта
Илюзия или мечта?
Предполагам аз, че в епруветка
най-добре вирее тя.

Какво е любовта-
букет цветя?
Подарък в скъпа опаковка?
Или пък е усмивка...нежна, кротка...

Какво е любовта-
измамен поглед скриващ се
в ъгълчето на очите ?
Или е мокротата по лицето от сълзите?!

Дали пък любовта не е онази крачка,
деляща ни от облаците и звездите...?
Дали пък не е скапана играчка,
която гложди непрестанно ни душите...!

Кога посягаме към нея?
Когато всичко друго е излишно?
Или пък тя ни осенява
с познание красиво, демонично?

Какво е любовта-
"стрела", ще кажеш ти, "насочена в сърцето"
Стрела или усмивка?
Да питаме ДЕТЕТО.

Ти раждаш се, растеш,
във тебе всичко цъфва...
Но ето го моментът -
магията прекъсва...

Оставаш гол и беззащитен,
открит към всичко и към всички.
И сам избираш да узнаеш
дали си част от тези всички.

Измамна или не, аз зная,
че без любовта ще дойде края.
Аз знам, че не желая
сама без нея да остана.

Любов, любов, къде си мила
защо от мене си се скрила?!
Ела, ела, да те прегърна
пък може и да се завърна.

Да бъда вечно аз, която
със поглед блеснал във очите,
и със искра като светулка
да се наричам твоя булка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...