renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
15 sept 2011, 20:45

Какво ли аз не бях... 

  Poesía » De amor
662 0 4

Бях малка мравчица, до тебе допълзяла,

събирах дом, за нас, уют...

да споделя това, което бях мечтала -

сърцето твое да е мой приют.

 

Бях малкото щурче във двора китен

и нощем ти отмаряше със мен -

как исках с всичко да си ти заситен,

да нижеме щастливи ден след ден...

 

Калинка бях, със точки по крилцата,

където кацнех - беше знак щастлив...

Нетъпкана под мене бе тревата,

летях, танцувах танц игрив...

 

Превръщах се във птица, в пеперуда,

грижовна, мила и обична бях...

в любовен транс, опиянена, луда,

от нищичко аз нямах страх...

 

Но не след дълго нищо не остана!

Красивото  смени се с грозота,

картината на цапаница стана,

когато болна легна любовта...

 

Линеят... и мушички, и пчелички -

и мравчицата влачи се едва,

калинката заспа, щурчето... всички,

не искахме да идва есента...

 

Но тя дойде със повея си хладен,

развихри се пред погледа ми плах -

каквото БЯХ, е минало отдавна...

Със сълзи тази истина разбрах...

 

И книжката с картинки се затвори,

отлитнаха мечтите със балон -

единствен споменът сега говори,

простихме се с любовния сезон...

 

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ааа,това е нещо много хубаво...
    Неверотно красива тъга!
    Браво,Рени!
    Щастие ти желая
  • Преживяваш нещо тъжно, но го правиш красиво...Поздрав!
  • А вие сте много мили с мен и аз ценя подкрепата ви
  • Няма по-тъжен човек,от този,който излиза от любовния сезон...Много хубаво пишете!Желая Ви щастие!
Propuestas
: ??:??