Какво ли аз не бях...
Бях малка мравчица, до тебе допълзяла,
събирах дом, за нас, уют...
да споделя това, което бях мечтала -
сърцето твое да е мой приют.
Бях малкото щурче във двора китен
и нощем ти отмаряше със мен -
как исках с всичко да си ти заситен,
да нижеме щастливи ден след ден...
Калинка бях, със точки по крилцата,
където кацнех - беше знак щастлив...
Нетъпкана под мене бе тревата,
летях, танцувах танц игрив...
Превръщах се във птица, в пеперуда,
грижовна, мила и обична бях...
в любовен транс, опиянена, луда,
от нищичко аз нямах страх...
Но не след дълго нищо не остана!
Красивото смени се с грозота,
картината на цапаница стана,
когато болна легна любовта...
Линеят... и мушички, и пчелички -
и мравчицата влачи се едва,
калинката заспа, щурчето... всички,
не искахме да идва есента...
Но тя дойде със повея си хладен,
развихри се пред погледа ми плах -
каквото БЯХ, е минало отдавна...
Със сълзи тази истина разбрах...
И книжката с картинки се затвори,
отлитнаха мечтите със балон -
единствен споменът сега говори,
простихме се с любовния сезон...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
