Какво ли аз не бях...
Бях малка мравчица, до тебе допълзяла,
събирах дом, за нас, уют...
да споделя това, което бях мечтала -
сърцето твое да е мой приют.
Бях малкото щурче във двора китен
и нощем ти отмаряше със мен -
как исках с всичко да си ти заситен,
да нижеме щастливи ден след ден...
Калинка бях, със точки по крилцата,
където кацнех - беше знак щастлив...
Нетъпкана под мене бе тревата,
летях, танцувах танц игрив...
Превръщах се във птица, в пеперуда,
грижовна, мила и обична бях...
в любовен транс, опиянена, луда,
от нищичко аз нямах страх...
Но не след дълго нищо не остана!
Красивото смени се с грозота,
картината на цапаница стана,
когато болна легна любовта...
Линеят... и мушички, и пчелички -
и мравчицата влачи се едва,
калинката заспа, щурчето... всички,
не искахме да идва есента...
Но тя дойде със повея си хладен,
развихри се пред погледа ми плах -
каквото БЯХ, е минало отдавна...
Със сълзи тази истина разбрах...
И книжката с картинки се затвори,
отлитнаха мечтите със балон -
единствен споменът сега говори,
простихме се с любовния сезон...
© Ирена Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Преживяваш нещо тъжно, но го правиш красиво...Поздрав!
-
А вие сте много мили с мен и аз ценя подкрепата ви
-
Няма по-тъжен човек,от този,който излиза от любовния сезон...Много хубаво пишете!Желая Ви щастие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Неверотно красива тъга!
Браво,Рени!
Щастие ти желая