3 jun 2009, 10:54

Какво наричаме любов???

  Poesía
1.4K 0 6

Какво наричаме любов ?

Онова обвързване на двама млади,

несигурни в своите чувства и наслади?

А  по-големите, нима те знаят всичко?

Пречупили крилете на любовта

през призмата на опита.

Казват, че любовта е само чувство,

а обичта е истинското - дълго чувство.

Но дали ако любовта е лудост,

то обичта е перманентна лудост?

Сигурно е сладка болка или елегантна дама,

прекрачваща през рамките на възрастта,

засипваща останалите чувства,

оставяща следа чак до смъртта?

Любовта за всеки е различна,

но обща е промяната за всички,

и мислите прохождащи с копнежа,

и емоциите, пораждани от нея.

           Аз няма да заема тук позиция,

           изказвам само общите открития.

           Любовта не е безкрайно чувство,

           но скъпоценна е за човека и изкуството!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О ,да ....та нима някой може да каже със сигурност какво е ЛЮБОВТА....що книги са изписали и пак отговор не са намерили , но каквото и определение да дадеш ...имаме нужда от нея -ЛЮБОВТА!
  • Любов!
    Ти имаш много имена,
    едно от тях е простичко:
    .......жена..
  • ...
    Туй, що човеците зоват любов,
    не мога да ти дам. Но би ли взела
    молитвеният ми сърдечен зов
    и небесата, що не са презрели?
    — Стремежа на молеца към звездата
    и на нощта към сутринта?
    — Копнеж по нещо във далечината
    отвъд обсега на скръбта?

    Пърси Биш Шели 1821
  • Любовта не е безкрайно чувство,
    но скъпоценна е за човека и изкуството! 100% истина хареса ми финалът ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...