14 oct 2016, 12:23

Какво насилие / Мутренските времена/

  Poesía » Civil
977 1 0

 

 

Какво насилие

/мутренските времена/

 

Какво насилие над тези бедни хора,

какъв нечуван, в двайсти век, терор?!

Тук бандите са плъзнали по двора.

В атака е престъпния отбор.

 

От тази сган ще можем ли да се опазим!?

Във паника е цялата страна…

Насилниците винаги ще мразим!

Но вътре в нас кураж не останá.

 

Крадци, убийци, лумпени и мародери –

утайката на цялата страна,

Тук царството си, пъклено намери...

Народа ни за гушата хванá!

 

Рушат граденото, по нашата държава…

Съсипват ни безмилостно и нас!

И свое правосъдие раздават…

У нас безвластието е на власт.

 

От крадени коли, от рекети, бижута,

направиха палати и дворци,

окрадоха докрай  и наш'те  скути.

Родихме тия “мутри “ и “борци”…

 

На българите, може ли да се помогне?

Нима те цял живот туй  ще търпят?

Позорния си брак, ще можем ли разтрогна?!

Защото по-нататък, няма път!...

 

И въпреки страха, ний трябва да го сторим!

Защото вместо нас не виждам кой?!

Живота си в ръцете им не ще оставим!

О, българи, гответе се за бой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Hekredel Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...