14.10.2016 г., 12:23

Какво насилие / Мутренските времена/

967 1 0

 

 

Какво насилие

/мутренските времена/

 

Какво насилие над тези бедни хора,

какъв нечуван, в двайсти век, терор?!

Тук бандите са плъзнали по двора.

В атака е престъпния отбор.

 

От тази сган ще можем ли да се опазим!?

Във паника е цялата страна…

Насилниците винаги ще мразим!

Но вътре в нас кураж не останá.

 

Крадци, убийци, лумпени и мародери –

утайката на цялата страна,

Тук царството си, пъклено намери...

Народа ни за гушата хванá!

 

Рушат граденото, по нашата държава…

Съсипват ни безмилостно и нас!

И свое правосъдие раздават…

У нас безвластието е на власт.

 

От крадени коли, от рекети, бижута,

направиха палати и дворци,

окрадоха докрай  и наш'те  скути.

Родихме тия “мутри “ и “борци”…

 

На българите, може ли да се помогне?

Нима те цял живот туй  ще търпят?

Позорния си брак, ще можем ли разтрогна?!

Защото по-нататък, няма път!...

 

И въпреки страха, ний трябва да го сторим!

Защото вместо нас не виждам кой?!

Живота си в ръцете им не ще оставим!

О, българи, гответе се за бой!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....