КАКВО ОТ ТУЙ...

Какво от туй, че си поет

с душа чувствителна и нежна,

че пееш за любов и чест,

за вечна красота безбрежна?

Какво от туй, че лекокрил

животът вихрено те носи,

че сякаш рая си открил

и нямаш глупави въпроси?

Какво от туй, че си признат,

известен - с почести, награди,

че всекиму си като брат

и бягаш от житейски свади?

Какво от туй, когато там -

в Ирак и Сирия, в Египет,

в бунтовния Афганистан

площадите във кръв се къпят?

Какво от туй, когато тук

бащите безработни бродят

и ровят в кофите с боклук,

на скитници живота водят?

Поетът храбър е войник

на Правдата и красотата,

а словото е негов щит

и остър меч на свободата.