11 ene 2016, 22:46

Какво означава раздялата?! 

  Poesía » De amor
359 0 6

Какво означава раздялата?!

 

 

За съжаление нашето време си отиде вече...

Несъмнено пеперудите заминаха си надалече...

Все още обаче вярвам, че пролетта трае, колкото нашата целувка

и че ако има миг в който да съм била така неземно щастлива,

е било когато сме вървели ръка за ръка заедно с тебе...!

Било е когато сме се любили, следвайки нашето сърце

и дъждът, който прави водни кристали във въздуха,

знае че ти си моята любов, душа и съдба...!

О, любов моя днес си мисля с усмивка за тебе...

Помня нашето обожание въпреки цялото страдание,

от мига болезнен на нашата принудителна раздяла...

Живота ме научи за изключителността на любовта!

Отминалото от тогава време на самота и мъка ме обрече...

Съдбата казва, че не бива да сме заедно, то казва:Иначе е невъзможно!

Откакто се познавам истински за мене ти си любовта!...

Знам, че без съмнение това винаги ще е така...

Тогава се научих да дишам само от въздуха, който ти ми даваше...

Научи ме да се радвам само от нащата любов, която ни окриляваше.

Още искам да бъда ученичката изучаваща твоята кожа,

още искам да бъда затворничка на твоята целувка,

още искам да бъда жената, която спеше от песента на твоето сърце...

Още искам да бъда жената, която сутрин се събуждаше до тебе...

Направих равносметка на сегашната си самота

и  времето в което бях твоята любима за света.

Сега обаче знам, че винаги ще бъда твоята сирена във вечността...

Носталгията проклета ми нашепна:Не забравяй...!-и очевидно ме разплака.

Знам, че ще се върне щастието, ако ти се върнеш при мене,

знаеш ще те чакам утре призори, любими,                                                             

както аз знам, че сега ноща ми го прошепва с твоите думи!

 

 

Радвам се така...само на нашата любов, която ни окрилява...

 

 

 

 

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Любовта не винаги е проста...
В нея има много страдание...
И понякога глупави и горделиви раздяли...
Аз го преживях...и все още не знам как го преживях, 
но дойде момент, в който стана ясно, че няма смисъл да
бъде разделено нещо, което е просто неразделно, дойде момента,
в който разбрахме, че само любовта е от значение и вече няма защо
да преживяваме другото, следкато не можем да понесем какво означава 
раздялата, за хора които просто се обичат и не могат да престанат...

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любомире, благодаря за мнението.Знам, че "Не всеки, който критикува ти мисли лошото".Никого не съм спряла да критикува мен и няма да спра.Но човек сам за себе си знае, какво е най-добро за него и не само защо го прави, но и как го прави."Объркан словоред, смесване на времена, граматически и правописни грешки,..."Да, така е.Аз обаче знам защо и как това го пиша.Съгласна съм, че това е така и че не е добре разбирано от всеки, но това не се допуска в прозата-свободна откъм тежък словоред и форма, но това да се прилага само там, това би било прекалено лесно и еднакво за всички автори.А и поезията не винаги може да лека, защото не всички чувства са леки и ти се съгласи да не се обсъжда това.Но се знае, че част от хората предпочитат в един ред четири думи, първи ред да се римува със третият и вторият със последният и да това вече е поезия, а дали в написано има стойност е само бонус.Поезията е сърце, другото не е.Всеки е свободен в изкуството и безграничен. Успех и от мен!Без обиди.
  • Думи, думи, думи - нахвърлени в безпорядък като зеленчук на сергия от кооперативен пазар. Объркан словоред, смесване на времена, граматически и правописни грешки, тежък словоред... В никакъв случай не мога да приема това за поезия, още повече да открия "висок поетичен талант, заслужаващ звездна оценка ". Не искам да коментирам чувствата, които те вълнуват и те подтикват да разкриваш душата си, но определено трябва да помислиш за формата, под която можеш да ги поднесеш подобаващо. Питам се - би ли могла да изрецитираш поне едно от своите стихотворения? Не всеки, който критикува, ти мисли лошото...Наистина ти желая успех!
  • Благодаря ти, приятелю!!!Трогната съм...не знам какво да кажа...Поздравявам те и те прегръщам!

    Цветенце мило, благодаря ти!!!Ти притежаваш и носиш в себе си удивителна светлина, която със сигурност повишава душевната октава...Аз ти пращам също толкова светлина и усмивки!!!Прегръдки!!!


    Лейди Фокс, много съм ти благодарна, че въпреки това си усетила и емоцията по този начин, която всъщност е поезията.Поезията не може да се пише без емоция, а за мен формата никога не е имала значение. ще ти отговоря по подробно на лични.Поздравявам те!!!

    Благодаря ти, Василе!!!Така е то"никога не си отива то е тук и сега"!!!Поздравявам те!!!
  • Времето никога не си отива то е тук и сега. Поздрав и за тази творба!
  • !!!
  • "още искам да бъда затворничка на твоята целувка" - великолепно откритие, доказващо ясно високия ти поетичен талант, Калия. Дано някои твои критици сега се изчервят от срам заради недостойните си твърдения по твой адрес. Един мой покоен професор по математика Алипи Матеев, казваше, че човекът дотогава остава човек, докато запази способността си да се изчервява от срам. Въпросът е дали тези критици са запазили способността си да се изчервяват. Чудесно лирическо стихотворение, на което убедено присъждам най-високата звездна оценка!
Propuestas
: ??:??