Какво са думите, когато теб те няма?
Сами сред мигове невъзвратими
като русалки скитат в океана
вечно мокри, но неутолими.
Какво са струните, когато няма песен
и дланите се реят в празнота?
Отдавна знам, че пътят не е лесен,
защото няма лесна красота.
Какво съм аз, когато вехнат розите
и младостта ми се стопява с тях?
Какво остава след метаморфозата,
след полета на чезнещия смях?
Отговора никой не узнава,
макар да питат гласове безброй,
ехти въпросът ми - Какво остава?
ехти в смеха на тихия порой.
Заспивам. Като дойдеш, събуди ме.
Тогава няма да са нужни думи
и аз не ще си спомня твойто име,
заедно ще се къпем във безумие.
Заспивам. Като дойдеш, отведи ме
към времето, което пропилях.
Тогава аз ще ти измисля име
и ще знам, че истински успях.
Какво са думите,когато съм щастлива?
Стига ми до тебе да притихна,
дори да знам, че всички си отиват,
щом ти си тук, аз пак ще се усмихна!
© Даниела Борисова Todos los derechos reservados