Какво са думите, когато теб те няма?
Сами сред мигове невъзвратими
като русалки скитат в океана
вечно мокри, но неутолими.
Какво са струните, когато няма песен
и дланите се реят в празнота?
Отдавна знам, че пътят не е лесен,
защото няма лесна красота.
Какво съм аз, когато вехнат розите
и младостта ми се стопява с тях?
Какво остава след метаморфозата,
след полета на чезнещия смях? ...