Затвори очите си,.

Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.

Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.

Представи се, че ме няма.

Вече не съществувам.

Никога пътищата ни не са се пресичали.

Аз съм затворник на мечтите си.

А ти си затворен в илюзията в това, че си щастлив.

Нито тяло, нито душа ми я имало в живота ти.

Аз съм бездната, която поглеждаш понякога.

Камъче, което настъпваш по неравната земя.

Аз съм пътя към пропастта, който вече го няма.  

Душата изгоряла е на огнището.

Вулкан изригва от душа ти!

Аз съм твоя затворница,

Ти си затворник в очите ми.  

В домът ти празен е.

Светлината, няма я.

Надеждата вече за спасение няма.

Влез в реалността и виж дали животът ти е останал или са само отломки.

Счупени стъкла по земята...

Боя от кръв по стените...

Мъртвешка тишина във въздуха...

Вече ме няма...

Лежа мъртва в ръцете ти.

Ти беше моята религия,

премахнах еретичното от себе си за да боготворя теб.

Сам си в бездната от мрак.

Сам в болката останала от мен.

Сам си, пред очите на господ.

Не ти ли стига, че те обичах толкова много…

Не ти ли стигна, че в очите ти се влюбих, като малко момиче...