Какво ти остана
Затвори очите си,.
Представи си, че сме непознати, а ти си едно непознато място.
Ключа никога не е отварял моята врата към душата ми.
Представи се, че ме няма.
Вече не съществувам.
Никога пътищата ни не са се пресичали.
Аз съм затворник на мечтите си.
А ти си затворен в илюзията в това, че си щастлив.
Нито тяло, нито душа ми я имало в живота ти.
Аз съм бездната, която поглеждаш понякога.
Камъче, което настъпваш по неравната земя.
Аз съм пътя към пропастта, който вече го няма.
Душата изгоряла е на огнището.
Вулкан изригва от душа ти!
Аз съм твоя затворница,
Ти си затворник в очите ми.
В домът ти празен е.
Светлината, няма я.
Надеждата вече за спасение няма.
Влез в реалността и виж дали животът ти е останал или са само отломки.
Счупени стъкла по земята...
Боя от кръв по стените...
Мъртвешка тишина във въздуха...
Вече ме няма...
Лежа мъртва в ръцете ти.
Ти беше моята религия,
премахнах еретичното от себе си за да боготворя теб.
Сам си в бездната от мрак.
Сам в болката останала от мен.
Сам си, пред очите на господ.
Не ти ли стига, че те обичах толкова много…
Не ти ли стигна, че в очите ти се влюбих, като малко момиче...
© Lux in tenebris All rights reserved.
