3 jul 2007, 20:15

КАЛЕНДАР

  Poesía
1.1K 0 13
Бог създал е човека, а когато се спрял
да отдъхне се сетил, че може
да направи за него един кален дар
и подредба за дните му в него да сложи.

Пообрал от ръцете полепнала кал
и със нея старателно почнал да пише,
но до триста шейсет и пет се е спрял.
Четвъртинка остава... Но къде да я впише?

Позамислен дълбоко, накрая твърдо решил
на четвърто въртене да я вмъква във дара
и доволен от себе си Той подарил
на човека завинаги -  календара.

Затова човекът все в него е взрян.
Съща кал отброява му дните-надежда.
Този Божи дар откакто е завъртян
отвъд калта човек не поглежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти определено си човек с непресъхващ извор от музи, завиждам ти дори от нещо толкова банално като календара си сътворил чудесен стих
  • Отново оригинален и съвършен стих! С удоволствие чета всичките ти неща и им се възхищавам! Поздрави!!!
  • Браво, бе!
  • Има и светли дати в този кален дар, но съм съгласна за повечето КАЛ. Чудесна идея , майсторски написано стихотворение!
  • Много хубав стих!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...