3 jul 2007, 20:15

КАЛЕНДАР 

  Poesía
1002 0 13
Бог създал е човека, а когато се спрял
да отдъхне се сетил, че може
да направи за него един кален дар
и подредба за дните му в него да сложи.

Пообрал от ръцете полепнала кал
и със нея старателно почнал да пише,
но до триста шейсет и пет се е спрял.
Четвъртинка остава... Но къде да я впише?

Позамислен дълбоко, накрая твърдо решил
на четвърто въртене да я вмъква във дара
и доволен от себе си Той подарил
на човека завинаги -  календара.

Затова човекът все в него е взрян.
Съща кал отброява му дните-надежда.
Този Божи дар откакто е завъртян
отвъд калта човек не поглежда...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??