Jul 3, 2007, 8:15 PM

КАЛЕНДАР

  Poetry
1.1K 0 13
Бог създал е човека, а когато се спрял
да отдъхне се сетил, че може
да направи за него един кален дар
и подредба за дните му в него да сложи.

Пообрал от ръцете полепнала кал
и със нея старателно почнал да пише,
но до триста шейсет и пет се е спрял.
Четвъртинка остава... Но къде да я впише?

Позамислен дълбоко, накрая твърдо решил
на четвърто въртене да я вмъква във дара
и доволен от себе си Той подарил
на човека завинаги -  календара.

Затова човекът все в него е взрян.
Съща кал отброява му дните-надежда.
Този Божи дар откакто е завъртян
отвъд калта човек не поглежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти определено си човек с непресъхващ извор от музи, завиждам ти дори от нещо толкова банално като календара си сътворил чудесен стих
  • Отново оригинален и съвършен стих! С удоволствие чета всичките ти неща и им се възхищавам! Поздрави!!!
  • Браво, бе!
  • Има и светли дати в този кален дар, но съм съгласна за повечето КАЛ. Чудесна идея , майсторски написано стихотворение!
  • Много хубав стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...