17 feb 2008, 11:23

Кама

  Poesía
1.5K 0 5

Кама в сърцето, жестоко боли...

Забива дъкбоко и даже върти!

Душата крещи... тихо се моли...

в гърдите въглени, вместо сърце!

Очите - две пресъхнали езера

и две празни, сухи ръце!

Килим от мъртви листа.

Болка... кръв... самота...

В краката - кама,

две ледени, мрачни очи...

вперени в мрака!

Знам, че ще бъда сама,

знам, сърцето мълчи...

Знам, че пак ще боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се сърдя,че не ти харесва нито на всички останали на които не им харесва ще поясня:
    "Кама в сърцето, жестоко боли..."-болката я има...
    "В краката - кама,

    две ледени, мрачни очи...

    вперени в мрака!"-болката намалява и утихва,но очите са вперени в мрака и сърцето знае,че това не е последния път,в който ще го боли...

  • Болезнено!!!
  • "Кама в сърцето, жестоко боли...";"Знам, че пак ще боли!"...
    Започваш и завършваш с...нищо.
    На мен не ми харесва стихчето!Съжалявам, не се сърди!


  • Колко тъжно..Прекрасен е стихът ти!Поздрав!
  • Поредният прекрасен стих,Дианче!Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...