Кама в сърцето, жестоко боли...
Забива дъкбоко и даже върти!
Душата крещи... тихо се моли...
в гърдите въглени, вместо сърце!
Очите - две пресъхнали езера
и две празни, сухи ръце!
Килим от мъртви листа.
Болка... кръв... самота...
В краката - кама,
две ледени, мрачни очи...
вперени в мрака!
Знам, че ще бъда сама,
знам, сърцето мълчи...
Знам, че пак ще боли!
© Диа-непокорна Todos los derechos reservados
"Кама в сърцето, жестоко боли..."-болката я има...
"В краката - кама,
две ледени, мрачни очи...
вперени в мрака!"-болката намалява и утихва,но очите са вперени в мрака и сърцето знае,че това не е последния път,в който ще го боли...