Кама
Кама в сърцето, жестоко боли...
Забива дъкбоко и даже върти!
Душата крещи... тихо се моли...
в гърдите въглени, вместо сърце!
Очите - две пресъхнали езера
и две празни, сухи ръце!
Килим от мъртви листа.
Болка... кръв... самота...
В краката - кама,
две ледени, мрачни очи...
вперени в мрака!
Знам, че ще бъда сама,
знам, сърцето мълчи...
Знам, че пак ще боли!
© Диа-непокорна All rights reserved.
ще поясня: