Каменни късове

на гр. Трявна

По тихите улици бавно пристъпвам -

по каменни късове, обвити със спомени.

От всеки по цвете - усмивка откъсвам -

оставих преди време от лицето отронени.

Събирам с очите си и ме връщат назад.

От друг недокоснати. Толкова чисти.

Разливат се по мен в красив водопад

и разцъфват в шлифовани аметисти.

Покрай мен в редици старият град

намигва и кимат шептящи асми:

"Здравей! Това ти ли си? Усмихваш се пак."

И аз им отвръщам почти през сълзи.

Раздадох усмивки - цветята разпръснах

и в каменните късове се стаиха,

а след това просто въздъхнах...

До мен старец и дете доближиха.

Щастливи вървяха вплели ръце,

усмивки в очите им кротко пламтяха.

Създаваха спомени в любимо градче.

А със слънцето се усмихваше и паважа.