Лорелай (Люляк)
109 142
15 dic 2009, 14:40

Камина 

  Poesía » De amor
732 0 4



не, не вярвам, че всичко е сложно
и че малкото няма значение.
всяка мисъл за теб е възможна,
всеки поглед от теб - позволение
да прекрача наивната граница
между мъдрост и детска наивност,
да награбя планинската раница и...
тръгвай с мене. до скоро виждане.

и не искам звездите да сваляш,
на земята не са нежно-ласкави,
а аз от толкова много бягане -
цялата съм се изподраскала.
невъзможно е в моите длани
да положиш небето, да чакаш
невредимо цялото да остане.
а аз - цялата съм оплакване.

във ръцете ми само снегът
се задържа, без да умира.
побързай, преди да заспя -
запали дървата в камината.
и стопли ми дланите с устни,
преди цялата да замръзна.
... вишната в двора е вкусна,
а люляците бързо омръзват.

обещай ми - не яж често вишни
и не винаги грешките ми прощавай.
забравяй понякога годишнини.
най-много обещай да не обещаваш.
защото... какво като после
пак ще мога до теб да се сгуша,
щом душата ми още е боса
и коминът във къщи не пуши...

14 декември 09
14:30

© Люляк Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е, Лорелай!
    И много мъдро!
    Привет!
  • 16 всъщност : D
    мерси (:
  • за мен е чест да чуя такива думи от поетеса като теб, благодаря много.
  • Разходих се из твоята страничка.
    Имаш много добри неща. Ще те чета.
Propuestas
: ??:??