10 nov 2005, 19:22

Камъче в обувката 

  Poesía
1481 0 5

Като камъче в обувката,
като гладно куче,
като първата целувка -
как можа да ми се случиш?!
То не бе любов принуда,
то не бяха сълзи, песни...
Ала всяко земно чудо
е със трите дни чудесни.
И разбираме разочаровани,
че се раждат незабравки
само в хубавите спомени.
Приказка за принц и жаба,
както и да я въртя,
щом от сватба стане свада -
време е да си вървя.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за стихотворението! А и това е хубава философия как да се продължава напред, въпреки "камъчето в обувката"! /6/
  • Харесва ми, защото е истинско... и много добре известна приказка6!
  • Здравей Мария, и аз на два пъти бях в "Приказката за принца и жабата",
    и... на два пъти си събирах багажа, ГОРЕ ГЛАВАТА... ПИШИ И ПЛАЧИ!!! И двете ОСВОБОЖДАВАТ ДУШАТА!!! А иначе "Кумеца" е прав - 6 !!!
  • Много е интересен стиха ти!Браво!
  • Как никой не сложи тук една шестица! Ето я
    Добре дошла!
Propuestas
: ??:??