Nov 10, 2005, 7:22 PM

Камъче в обувката

  Poetry
1.8K 0 5

Като камъче в обувката,
като гладно куче,
като първата целувка -
как можа да ми се случиш?!
То не бе любов принуда,
то не бяха сълзи, песни...
Ала всяко земно чудо
е със трите дни чудесни.
И разбираме разочаровани,
че се раждат незабравки
само в хубавите спомени.
Приказка за принц и жаба,
както и да я въртя,
щом от сватба стане свада -
време е да си вървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за стихотворението! А и това е хубава философия как да се продължава напред, въпреки "камъчето в обувката"! /6/
  • Харесва ми, защото е истинско... и много добре известна приказка6!
  • Здравей Мария, и аз на два пъти бях в "Приказката за принца и жабата",
    и... на два пъти си събирах багажа, ГОРЕ ГЛАВАТА... ПИШИ И ПЛАЧИ!!! И двете ОСВОБОЖДАВАТ ДУШАТА!!! А иначе "Кумеца" е прав - 6 !!!
  • Много е интересен стиха ти!Браво!
  • Как никой не сложи тук една шестица! Ето я
    Добре дошла!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...