16 ene 2013, 21:24  

Камъкът на блудните

  Poesía
1K 0 13

                                                                                                                                                                Живея под каменния венец  на чудати и страховити  скали. Когато се случи  да мина  покрай  големия  сив камък на  Стратеш, той не пропуска да ме заговори с мълчанието си. „Камъкът на блудните“ го нарекли някога. Прокълнат бил той  за красивата девойка Мануша и Ружди - сина  на каймаканина. И жертвен станал... Отпил камъкът от кръвта на влюбените, от мъка луднал, пропукал се.                              

... А днес дебне минувачите, за да им разказва.                                                                                                                                                                  

По легенда от Ловешкия край             

 

    Kамъкът на блудните                                                                                  

 

Незабравки растат точно тук,

край скалата притихнала, няма.

И разказва реката. Кой друг

би се върнал към чуждата драма.

 

Тя била най-красива от всички,

той пък момък изваян - левент.

От нослето ѝ две-три лунички

във сърцето му паднали в плен.

 

А и пръстите им прогорил

оня допир, когато във цвете

херувим бе душите им скрил

от камшиците на боговете.

 

Всеки имал си вяра и бог

в двата свята, по-тъмни от бездна.

Но направили тъжен оброк

за Единния в своите песни.

 

... От скалата измил е кръвта

дъжд, пречистен в небесни олтари.

Не разделя душите смъртта,

а поставя на точен  кантар...

 

И притегля ги с вик битието

към любови, оброци, раздели.

Те по морза чудат на сърцето

преоткриват душите си бели.

 

... Разпознават потомката в мен.

В епопеите с болка се вслушват.

... Аз съм просто Любов. Моят ген

е от тоз на Ружди и Мануша.

 

 

 

 

                                                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...