Камъкът на блудните
Живея под каменния венец на чудати и страховити скали. Когато се случи да мина покрай големия сив камък на Стратеш, той не пропуска да ме заговори с мълчанието си. „Камъкът на блудните“ го нарекли някога. Прокълнат бил той за красивата девойка Мануша и Ружди - сина на каймаканина. И жертвен станал... Отпил камъкът от кръвта на влюбените, от мъка луднал, пропукал се.
... А днес дебне минувачите, за да им разказва.
По легенда от Ловешкия край
Kамъкът на блудните
Незабравки растат точно тук,
край скалата притихнала, няма.
И разказва реката. Кой друг
би се върнал към чуждата драма.
Тя била най-красива от всички,
той пък момък изваян - левент.
От нослето ѝ две-три лунички
във сърцето му паднали в плен.
А и пръстите им прогорил
оня допир, когато във цвете
херувим бе душите им скрил
от камшиците на боговете.
Всеки имал си вяра и бог
в двата свята, по-тъмни от бездна.
Но направили тъжен оброк
за Единния в своите песни.
... От скалата измил е кръвта
дъжд, пречистен в небесни олтари.
Не разделя душите смъртта,
а поставя на точен кантар...
И притегля ги с вик битието
към любови, оброци, раздели.
Те по морза чудат на сърцето
преоткриват душите си бели.
... Разпознават потомката в мен.
В епопеите с болка се вслушват.
... Аз съм просто Любов. Моят ген
е от тоз на Ружди и Мануша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
