в неделя преди курса

в неделя нацъфтяла с люляци

сме тръгнали приумица на черква

от вратата кръстене старателно и гледаме

напред  защото тука е за молене

и тихо палене децата

наред ги вдигат да целуват богородици

и  посвещават ги в поредността на кръстенето

тихо свещниците тежки с вощеници

като сталагмити от разкапан восък капят  

деца едно по друго восък

писък тука тихо

тука е за славене и жалене и да влезе детето

за молене има си по-характерен мирис на

общение даже от при зъболекаря от твоята

уста в божиите уши и бодваме

по вощеница и излизаме пак с кръстене

навръщане люлека ми замирисва на невлизане

канона не е лош но иска писане не четене

на неортодоксални още и измъчва ме

отлъчване от ордите на преуспелите изучени

мученици и ни най-малко неразхайтени

архимандрити ще ме питатат влезе ли влезе

ми люлека в окото полека

с люлека  грабвай темите и с господа а най ме е

страх щом засънувам как в залата

ми шепне благо глас а темата

не е изтеглена все още а ми шепне Лазаре

стани и си излез