в неделя преди курса
в неделя нацъфтяла с люляци
сме тръгнали приумица на черква
от вратата кръстене старателно и гледаме
напред защото тука е за молене
и тихо палене децата
наред ги вдигат да целуват богородици
и посвещават ги в поредността на кръстенето
тихо свещниците тежки с вощеници
като сталагмити от разкапан восък капят
деца едно по друго восък
писък тука тихо
тука е за славене и жалене и да влезе детето
за молене има си по-характерен мирис на
общение даже от при зъболекаря от твоята
уста в божиите уши и бодваме
по вощеница и излизаме пак с кръстене
навръщане люлека ми замирисва на невлизане
канона не е лош но иска писане не четене
на неортодоксални още и измъчва ме
отлъчване от ордите на преуспелите изучени
мученици и ни най-малко неразхайтени
архимандрити ще ме питатат влезе ли влезе
ми люлека в окото полека
с люлека грабвай темите и с господа а най ме е
страх щом засънувам как в залата
ми шепне благо глас а темата
не е изтеглена все още а ми шепне Лазаре
стани и си излез
© Рая Деянова All rights reserved.
Маргиналност до... синтез!
Замириса ми на удушен универс/ум/итет!/Ей, колко е гот да цитираш себе си!/