18 nov 2006, 13:24

Капитан Смит

  Poesía
1.7K 1 1
Сред вълните се носят
стените на Йерихон, изплетени от метал.
Вълните не знаеха, какво ще се случи.
Те бяха просто оръдие в ръцете на Бог.
Капитанът също не знаеше.
Той направи така, какато Бог иска.
Капитанът извади часовника си.
Време е,
вълните идат...

След своето последно сбогом Капитанът,
притиснат в прегръдката на вълните,
полетя сред водораслите
край котвата на разкаянието и самотата,
която се носеше, забита в сърцето
на пясъчното дъно.
А след това...
Пастелите се изплъзваха, ронеха се,
картината се изгуби във безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарко Дони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво, много въздейства. Поздравления и пиши още.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...