18 nov 2006, 13:24

Капитан Смит

  Poesía
1.7K 1 1
Сред вълните се носят
стените на Йерихон, изплетени от метал.
Вълните не знаеха, какво ще се случи.
Те бяха просто оръдие в ръцете на Бог.
Капитанът също не знаеше.
Той направи така, какато Бог иска.
Капитанът извади часовника си.
Време е,
вълните идат...

След своето последно сбогом Капитанът,
притиснат в прегръдката на вълните,
полетя сред водораслите
край котвата на разкаянието и самотата,
която се носеше, забита в сърцето
на пясъчното дъно.
А след това...
Пастелите се изплъзваха, ронеха се,
картината се изгуби във безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарко Дони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво, много въздейства. Поздравления и пиши още.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...