Nov 18, 2006, 1:24 PM

Капитан Смит

  Poetry
1.7K 1 1
Сред вълните се носят
стените на Йерихон, изплетени от метал.
Вълните не знаеха, какво ще се случи.
Те бяха просто оръдие в ръцете на Бог.
Капитанът също не знаеше.
Той направи така, какато Бог иска.
Капитанът извади часовника си.
Време е,
вълните идат...

След своето последно сбогом Капитанът,
притиснат в прегръдката на вълните,
полетя сред водораслите
край котвата на разкаянието и самотата,
която се носеше, забита в сърцето
на пясъчното дъно.
А след това...
Пастелите се изплъзваха, ронеха се,
картината се изгуби във безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарко Дони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, много въздейства. Поздравления и пиши още.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...