Nov 18, 2006, 1:24 PM

Капитан Смит

  Poetry
1.7K 1 1
Сред вълните се носят
стените на Йерихон, изплетени от метал.
Вълните не знаеха, какво ще се случи.
Те бяха просто оръдие в ръцете на Бог.
Капитанът също не знаеше.
Той направи така, какато Бог иска.
Капитанът извади часовника си.
Време е,
вълните идат...

След своето последно сбогом Капитанът,
притиснат в прегръдката на вълните,
полетя сред водораслите
край котвата на разкаянието и самотата,
която се носеше, забита в сърцето
на пясъчното дъно.
А след това...
Пастелите се изплъзваха, ронеха се,
картината се изгуби във безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарко Дони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, много въздейства. Поздравления и пиши още.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...