Nov 18, 2006, 1:24 PM

Капитан Смит

Poetry

1.7K 1 1

Сред вълните се носят
стените на Йерихон, изплетени от метал.
Вълните не знаеха, какво ще се случи.
Те бяха просто оръдие в ръцете на Бог.
Капитанът също не знаеше.
Той направи така, какато Бог иска.
Капитанът извади часовника си.
Време е,
вълните идат...

След своето последно сбогом Капитанът,
притиснат в прегръдката на вълните,
полетя сред водораслите
край котвата на разкаянието и самотата,
която се носеше, забита в сърцето
на пясъчното дъно.
А след това...
Пастелите се изплъзваха, ронеха се,
картината се изгуби във безкрайността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Момичето... (Стеси)

Много е хубаво, много въздейства. Поздравления и пиши още.

2010-04-25T05:58:33+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0