Застудя. А това е на хубаво. Помня - и преди така -
Тресе ме. А времето хубаво. Застудя.......
Допивам те – капка по капка,
сетне – елегантно, с финес
поглъщам бадемова ядка -
празнувай - „Прошка” е днес..
Отсипвам за мъртвия славей,
(дето ни будеше толкова рано)
Онемя..и умря, но не страдай -
сгушен умря си, на моето рамо.
Поливам най-тъжните теменуги
(индигово-сините от нашия ден)
въгленът-жажда ще ги погуби -
сякаш нощем преспиват у мен.
Отронваш се - капка от мокри очи.
Пия до дъно и глътка се плъзна -
да убива - останало всичко от Ти.
Обич моя, без теб ще премръзна...
Рене
(посветено на Ж..ж)
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados