25 abr 2010, 8:42

Капки чар

1.2K 0 2

                      Капки  чар

И пак вълшебна нощ, обрисувана с любов,
оставила назад спомените и мислите горещи,
обгърнати от ласки, докосване небрежно,
вълна от страсти погълна ни метежно.

Свят от необятност откри пред нас нощта,
показа ни отново с какво отново би могла
да ни изненада нежно нашата любов,
прокраднала се между редовете, скрила своя зов.

На крилете нейни носим се и утоляваме я
с капчици от чар, поддържаме я жива с огнен плам,
а можем ли трохичка обич да скътаме за нас,
навярно ще го сторим, тихичко, с пресипнал глас.

 

PS: Обичам те, моя любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ramos_01, откривам нотки на живот в това ти произведение - явно любовта те е окрилила, за разлика от всички останали твои стихотворения.Успех!
  • Поздрав, Дани!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....