15 mar 2020, 13:18

Капки две

  Poesía
909 14 11

Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов,
свърна вятър и с шепа ги вдигна.
С пирует на мъглата намигна
и затвори ги в своя обков...
Помня капките как изветряха,
но със спомена те са у мен.
Бях свидетел на техния плен,
как красиво щастливи умряха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и нежно!
  • Нежна раздяла, като чувството преди нея! Забележитено красиво ! Поздравления, Младене!
  • И краят може да бъде красив, когато душите трептят от щастие! Аз усетих точно тях в тези две невинни, влюбени капки! Поздравявам те 🦋!
  • Стих като нежна мелодия! Поздравления!
  • Много хубаво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...