15 mar 2020, 13:18

Капки две 

  Poesía
762 14 11

Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов,
свърна вятър и с шепа ги вдигна.
С пирует на мъглата намигна
и затвори ги в своя обков...
Помня капките как изветряха,
но със спомена те са у мен.
Бях свидетел на техния плен,
как красиво щастливи умряха.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??