Капки дъжд

Аз търся някакво прикритие,

случайност, която да ме оправдае,

да скрие болката в очите ми,

щом не може да я обуздае.

Тя, бурята, е едва началото.

Чак очите не могат да я поберат.

Но те събират болката бездънна, цялата

и търсят на кого да я дадат.

И така сама под своето приктитие,

свободна се усещам изведнъж.

Намерих грим да залича сълзите си

и това са просто капки дъжд.