Самотна ли...
блудница
Живее на тавана в душата
Потопна ли...
лудница
Не знам накъде да погледна в мъглата
Сиротна ли...
в глутница
Вълкът-Единак вие с лице към Луната
Забравих своята човешка природа
сред тълпи от хули под формата на хора
огрубях (и...) станах друга порода
Вълчица! - в своята кожа на човешка умора
Пробудих се щом изгря Луната -
побързах да изтрия сълзите... със лапа!!!
Заваля дъжд в Тишината
вълчи стъпки потърсиха в снега отплата
© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados