venus (Вечерница или Зорница) venus (Вечерница или Зорница)
155
Dec 17, 2007, 6:02 PM

Капки в снега (... Вълчи сълзи...)

  Poetry
2K 0 22

 


 

Самотна ли...

                  блудница

Живее на тавана в душата

Потопна ли...

                  лудница

Не знам накъде да погледна в мъглата

Сиротна ли...

                   в глутница

Вълкът-Единак вие с лице към Луната

 

Забравих своята човешка природа

сред тълпи от хули под формата на хора

огрубях (и...) станах друга порода

Вълчица! - в своята кожа на човешка умора

 

Пробудих се щом изгря Луната -

побързах да изтрия сълзите... със лапа!!!

Заваля дъжд в Тишината

вълчи стъпки потърсиха в снега отплата

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Браво на теб, Венера!
  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Специални поздрави към ЛУННИТЕ деца!!! Лунната магия докосва всеки по различен начин, но Лунните деца са й изцяло подвластни... Разкошно е!!! Поздрави от едно Лунно дете!
  • venus (Вечерница или Зорница)
    venus (Вечерница или Зорница)
    На всички - Едно Голямо простичко Благодаря !!!
  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Чудесно е! Поздравления!
  • Senni (Силвия)
    Senni (Силвия)
    Вени, това стихотворение е страхотно!!!Браво!!Много, много ми харесва!!!Поздравявам те!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0