Целунахме се. Беше нежност омега
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени,
отмаляли от сладост.
О, миг продължи -
изведи ни от тази глуха реалност!
Аз копнеех за теб,
ти за мен, може би...
Нека всичко това е без давност.
Мое малко момиче -
непослушно дете,
като зряла жена те обичам...
Пари споменът - спомен за теб.
Всичко друго излишно е...
Няма смисъл от думи - ти си моят късмет
в мавзолея на чуждото вричане.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
https://www.youtube.com/watch?v=WiinyKSeS4w