Любов си, казват, вдъхновение,
за мен - неканена си гостенка.
Прииждаш с вихъра, изпросена
ръка протягаш за отнемане.
Остави ме за опериране,
обрули със дъха си клоните,
откърши, като с ампутиране
сърце негодно за умиране
© Ралица Todos los derechos reservados