24 jun 2014, 10:11

Карловски блус

  Poesía » Civil
528 0 3

КАРЛОВСКИ БЛУС

 

Неделя следобед... позната картина -

и целият град, и площадът  е пуст.

Нима обявили са тук карантина?!

Пак тъжният, скучният карловски блус.

 

Пет-шест кафенета на центъра дремят, 

на пейките никой, фонтанът е сух.

С походка на хром шета нашето време.

Тъй сляп е и ням е градът ни и глух.

 

Поне младежта да раздвижи покоя,

че старите мислят с бетонни глави!...

Махленските клюки - по чехли - се гонят.

Отдавна животът тук тъй си върви.

 

Потънал градецът в бездушното блато,

добре му е - няма ни вик, нито глас.

Опита ли някой да буди съдбата,

го тикат брутално в най-долния пласт.

 

Но как да очакваме чудо да стане,

щом тоя град свикнал е вечно да спи!

Дори да забият тревожни камбани,

те пак ще отекнат в глухи уши!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Върбан Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласен съм с Радиола. Даже може би заглавието трябва да е "Български блус". Браво за стиха!
  • За съжаление този блус звучи в цялата ни държава!Много харесах!
  • Много стойностна творба! Аплодисменти от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...