Кармен

Gery.I (Гери Иванова)
8 11

2 abr 2016, 17:51 2016-04-02T22:56:51+03:00

Poesía » Otra

948 0 2

Цигулката не е цигулка,

не оживява ли от нея Кармен.

Потръпват струните. На присмехулка

смехът ѝ сламено-нетраен.

Вибрират мислите. В акорди

разливат се и похот, и любов.

И няма друго. Само орди

от тонове, удавени в зов.

Акустика не ѝ е нужна –

цигулката, щом свири Кармен.

Звуците танцуват в пълнолунна

нощта от хубостта на Кармен.

Не е сюита. В сладостта наслада,

когато грифът твърдо струните

притиска и в една каскада

взривяват викове трибуните.

Ескамилио! Ескамилио! Мигом

кулминацията снема напрежението.

Забавя лъка в последно сбогом

мелодията в плахо неведение.

Безмощни пръстите на цигуларя

изтърват лъка. Разпилени

листата нотни насред будоара

прогонват мисли умилени.

Безмълвието в мрака се промъква

и само самотата му суфлира.

Цигулката, когато млъква,

е сякаш Кармен, че умира.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gery.I (Гери Иванова)

2016-04-02T20:51:15+03:00

Благодаря! Ще го огледам още
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-04-02T19:52:20+03:00

Хубави образи и похвати! Прочети го отново - идеята е страхотна, посланието също! Малко пипни ритъма! Ако чувстваш, че е нужно! Давам ти иначе 5 звезди, защото си добра!