Gery.I (Гери Иванова)
8 11
Apr 2, 2016, 5:51 PM  

Кармен 

  Poetry » Other
1012 0 2

Цигулката не е цигулка,

не оживява ли от нея Кармен.

Потръпват струните. На присмехулка

смехът ѝ сламено-нетраен.

 

Вибрират мислите. В акорди

разливат се и похот, и любов.

И няма друго. Само орди

от тонове, удавени в зов.

 

Акустика не ѝ е нужна –

цигулката, щом свири Кармен.

Звуците танцуват в пълнолунна

нощта от хубостта на Кармен.

 

Не е сюита. В сладостта наслада,

когато грифът твърдо струните

притиска и в една каскада

взривяват викове трибуните.

 

Ескамилио! Ескамилио! Мигом

кулминацията снема напрежението.

Забавя лъка в последно сбогом

мелодията в плахо неведение.

 

Безмощни пръстите на цигуларя

изтърват лъка. Разпилени

листата нотни насред будоара

прогонват мисли умилени.

 

Безмълвието в мрака се промъква

и само самотата му суфлира.

Цигулката, когато млъква,

е сякаш Кармен, че умира.

 

 

 

© Гери Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Ще го огледам още
  • Хубави образи и похвати! Прочети го отново - идеята е страхотна, посланието също! Малко пипни ритъма! Ако чувстваш, че е нужно! Давам ти иначе 5 звезди, защото си добра!
Random works
: ??:??