Кармен
Цигулката не е цигулка,
не оживява ли от нея Кармен.
Потръпват струните. На присмехулка
смехът ѝ сламено-нетраен.
Вибрират мислите. В акорди
разливат се и похот, и любов.
И няма друго. Само орди
от тонове, удавени в зов.
Акустика не ѝ е нужна –
цигулката, щом свири Кармен.
Звуците танцуват в пълнолунна
нощта от хубостта на Кармен.
Не е сюита. В сладостта наслада,
когато грифът твърдо струните
притиска и в една каскада
взривяват викове трибуните.
Ескамилио! Ескамилио! Мигом
кулминацията снема напрежението.
Забавя лъка в последно сбогом
мелодията в плахо неведение.
Безмощни пръстите на цигуларя
изтърват лъка. Разпилени
листата нотни насред будоара
прогонват мисли умилени.
Безмълвието в мрака се промъква
и само самотата му суфлира.
Цигулката, когато млъква,
е сякаш Кармен, че умира.
© Гери Иванова All rights reserved.
