3 jul 2007, 14:11

Кармично 1 

  Poesía
521 0 5
 

Кармично 1


Единият ми дядо беше горски,

не слушаше предвзети думи хорски,

затуй осигури ми звуци морски.


А другия изкусен бе зидар -

дай му тухли, и отвес, и вар

и стана... на строителството господар.


Бабите ми - две орлици скромни,

сутрин виждах с шарените стомни.

Кога ми шета тука икиндия,

ме канеха айрана да си пия.

Пък вечер вместо шоколад

при мене най-вървеше зарзават.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много просто - не им е трябвал шоколад вечер! Хората са си ... можели! А салатката си е друго нещо - тя винаги си трябва!
  • Много хубав стих, Мери!
    Поздрави!

  • Харесва ми, Мери!
  • Поздрав най-сърдечен и от мен!
  • Прекрасна си , Меричка, щастливка, все ги измисляш такива историйки ! Дано усмивката никога не слиза от лицето ти!Целувам те за позитивното чувство за щастие, което излъчваш!
Propuestas
: ??:??