Честита ти Коледа, скъпи Орфее!
Набързо ти пиша, дано да успее
писмото по-скоро до тебе да стигне,
че пощата бави се в тежката зима.

Желая ти здраве, пази се от лошо.
Заспивай все там, дето спал си и снощи.
Не спирай със своята арфа да свириш
и друга любов ти заръчвам да дириш.

Недей ме забравя, с добро запомни ме,
понявга изричай и моето име.
Но в своите мисли не мене прегръщай,
отново назад ти недей се обръщай.

Празнувай със коледни лампи и песни,
на Коледа мъки забравят се лесно.
Да бъде нощта ти и свята, и тиха.
От двора на Хадес. С любов: Евридика.

Но тя не разбра, че вакханки сърдити
Орфей са причакали, в храстите скрити.
До днес в пещерата, сама на олтара,
го чака забравена картичка стара.

автор: 𝑵𝒊𝒄𝒌𝒚

Наясно съм с несъответствието на Орфей и коледните празници.

Стихчето е символично и метафорично.
Уточнявам, защото имам вече две забележки за несъотвествието.

Но това е стих, а не математическо уравнение.

Пък и аз съвсем не съм стандартен автор.
Та... малко фантазия е добре дошла. :)