valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
18 ene 2007, 13:07

КАРТИНА 

  Poesía
889 0 11

Очите ми пресипнаха за теб,

часовникът с отрова се нагълта.

Стаята - обширна гола степ,

диша с мене, но изглежда мъртва.

 

По стъклата капе тишина

и стените се целуват във ъглите.

Лампата от мъка изгоря,

никой за смъртта й не попита.

 

Вратата не скрибуца от печал,

останала да зее - празна яма,

на гвоздея виси жалейка - твоят шал.

Портретът ти отдавна там го няма.

 

Нахлува студ, аз целият горя,

пожарът ми изтиква студовете,

а в стаята ухае на жена -

от вазата с любимото ти цвете…

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уханието,което остава у мен след този стих е неповторимо!Умееш да караш дори неодушевените вещи около теб да "дишат" в унисон с емоцията ти!НЕВЕРОЯТНО УСЕЩАНЕ,за което ти благодаря!
  • Поздрави за този чудесен стих! Поздрави и за тебе Майче!Твоя също е страхотен.
  • Картината, макар и тъжна е жива - изпълнена с дихание, звук, аромат... Прекрасен, вълнуващ стих!!!
  • Прекрасен стих, Вальо!!!
    Поздрави!!!
  • Мнгог меко казано,това е СТРАХОТНО!!!!!!!
  • радвам се че ви допада това което съм написал!ЩАСТЛИВ СЪМ,ЧЕ СЪМ ТОЧНО ТУК СЪС ВАС!!!
  • поздравявам те с един мой стих:
    Останали са в чашата ми
    глътка-две кафе,
    а по прозореца ми -
    капки дъжд.
    Там, в пепелника,
    недопушени цигари две,
    а по леглото ми -
    ухание на мъж.
    Застинали са на вратата ми
    чифт влюбени очи,
    по пода - стъпките от
    боси две нозе.
    На закачалката
    виновно любовта мълчи.
    Забрави я на тръгване?
    Ти просто не я взе.
  • Толкова много вълнуваш, та чак разплакваш...
    Вграждаш душата си във стихове!
    !!!
  • Много искрен стих,с много вдъхновение написан!Хареса ми!
  • Невероятно силна и докосваща е поезията ти! Поздрави!
  • Дълбоко ме развълнува...
Propuestas
: ??:??