27 mar 2016, 7:27

Картини и страх 

  Poesía
929 0 7

 

На теб, "Мрак"...


Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели.
Две ръце си играят по пода
и вдълбават едни светли букви.
А лицето е прясна тревога
и се свива в гримаса на сълзи.
Искам да давам и вземам любов,
но нямам свещи да сложа.
Поведи ме във танца си, моля...

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лелей! 4 единици и 5 петици. Какво да мисля сега? Шегата настрана. Благодаря ви за мненията. Анастасия, никога не нахвърлям просто така Вложих всичко. Излезе... стихче Нямам уменията да оформям по специфични начини. Пиша, както ми е на сърце. Веси, Ева, благодаря! Антоан, Лили -
  • ПРЕКРАСНО!!!Тук прочетох и усетих всички чувства, едно по едно, и най-голямото, най-значимото, което поражда всички останали...
    "Искаш да даваш и вземаш любов.
    Като най-ароматния пъзел.
    Онази стая, в която живея
    се държи на измислени възели.
    ...
    Искам да давам и вземам любов,
    но нямам свещи да сложа.
    Поведи ме във танца си, моля..."
  • Много ми хареса като замисъл, но да, може малко да се редактира. И мен "ароматен пъзел" не ми допадна. Но пък в стиха има страхотни находки! Браво Йоана!
  • Браво!
  • Просто ми харесва как звучи така... Ще поправя като имам време. Мерси, Лейди.
    А защо оценка "ужасно"?
Propuestas
: ??:??