27 mar 2016, 7:27

Картини и страх

  Poesía
1.4K 0 6

 

На теб, "Мрак"...


Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели.
Две ръце си играят по пода
и вдълбават едни светли букви.
А лицето е прясна тревога
и се свива в гримаса на сълзи.
Искам да давам и вземам любов,
но нямам свещи да сложа.
Поведи ме във танца си, моля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лелей! 4 единици и 5 петици. Какво да мисля сега? Шегата настрана. Благодаря ви за мненията. Анастасия, никога не нахвърлям просто така Вложих всичко. Излезе... стихче Нямам уменията да оформям по специфични начини. Пиша, както ми е на сърце. Веси, Ева, благодаря! Антоан, Лили -
  • ПРЕКРАСНО!!!Тук прочетох и усетих всички чувства, едно по едно, и най-голямото, най-значимото, което поражда всички останали...
    "Искаш да даваш и вземаш любов.
    Като най-ароматния пъзел.
    Онази стая, в която живея
    се държи на измислени възели.
    ...
    Искам да давам и вземам любов,
    но нямам свещи да сложа.
    Поведи ме във танца си, моля..."
  • Много ми хареса като замисъл, но да, може малко да се редактира. И мен "ароматен пъзел" не ми допадна. Но пък в стиха има страхотни находки! Браво Йоана!
  • Браво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...