27 may 2008, 9:06

Картонена къща

  Poesía
880 0 0

Малка къщичка във мрака

аз видях едва.

Тъй мъничка, но красива –

сякаш е мечта.

Малка къщичка и в нея

майка със деца.

Тъй усмихната и те й пеят –

най-щастливата жена.

Малка къщичка, красива,

с люлки и цветя.

Тъй красива, сякаш жива –

къщичка-мечта.

Нежно слънцето огрява

нейните стени,

всичко в миг се оживява

и шепти: „Стани, стани!”

Но след малко дъжд вали

и къщурчицата малка -

сякаш бе в мечтите ми

и - за миг изчезна от очите ми.

Сън ли бе това или какво?

Не, реалност беше:

пред очите ми във миналото

малка къщичка стоеше.

Но след миг съзирам две очи,

те ме гледат плахо.

Детски глас край мен звучи

той шепти ми: „Како...”

Малкото детенце

къщата скрепи,

после развали я

с весели очи.

Къщичка красива,

малка, от картон.

Тя пред мен изчезна

кат последен стон.

Щастие такова няма.

Щастието е измама.

Тя е само в къщичката малка,

но, уви, оказа се поредна залъгалка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...